Община Вълчедръм

Туризмът в община Вълчедръм няма много голям потенциал, не е разработен и не носи приходи и доходи на местното население. В общината има възможности за развитие на интегриран екологичен, орнитоложки, културно-исторически, поклоннически, селски и риболовен туризъм. Възможно е привличане на туристи за кратки – уикенд посещения, рекреация и отдих, предимно в пролетно-летния сезон и ранната есен.
На територията на община Вълчедръм съществуват природни и антропогенни зони и фактори (реки, язовири, природни забележителности, защитени зони, култура и традиции, недвижими културни ценности и обекти), които биха могли да се използват за развити на туризма.

Община Вълчедръм разполага с неусвоен потенциал за развитие на разнообразни форми на туризъм: културно-исторически, поклоннически, екологичен, орнитоложки, селски, рекреационен, риболовен и др. Географското разположение и природно-климатичните ресурси благоприятстват развитието на рекреацията и туризма – екологично чиста и живописна природа, наличие на природни забележителности (защитени зони с богата флора и фауна), културно-исторически ресурси, местен бит, култура и традиции с туристически потенциал.
Вълчедръм е район с древна история. На територията на общината са открити много археологически обекти от времето на траки и римляни. Според регистрационите списъци на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), недвижимите културни ценности (НКЦ) в община Вълчедръм са 30 на брой, разпределени по землища и вид както следва:

• землище на с. Бъзовец – 3 бр. археологически НКЦ;
• землище на гр. Вълчедръм – 12 бр. НКЦ, от които 8бр. археологически; 1 бр.
• архитектурно-строителни, 1 бр. архитектурно-строителни и художествени и 2 бр. исторически;
• землище на с. Горни Цибър – 5 бр. НКЦ, от които 3 бр. археологически и 2 бр. исторически;
• землище на с. Долни Цибър – 4 бр. НКЦ, от които 2 бр. археологически и 2 бр. архитектурно-строителни;
• землище на с. Златия – 2 бр. НКЦ, от които 1 бр. историческа и 2 бр. архитектурно-строителна художествена;
• землище на с. Разград – 3 бр. археологически НКЦ;
• землище на с. Септемврийци – 1 бр. историческа НКЦ;

Според информацията, предоставена от Национален археологически институт – Българска академия на науките (НАИМ-БАН), археологическите обекти на територията на община Вълчедръм са 23 бр., разпределени по землища както следва:

• землище на гр. Вълчедръм – 10 бр.;
• землище на с. Долни Цибър – 1 бр. НКЦ;
• землище на с. Златия – 3 бр.;
• землище на с. Мокреш – 4 бр.;
• землище на с. Разград – 4 бр.;
• землище на с. Септемврийци – 1 бр. НКЦ.

В по-голямата си част обектите на недвижимото културно наследство не са конкретно идентифицирани, поддържани и известни като такива. Наличните недвижими културни ценности не са достатъчно проучени и съответно експонирани и популяризирани.
Към момента съществуващите обекти на културното наследство не са предмет на туристически интерес и не са включени в подходящи културни маршрути, вследствие на подчертаната им непроученост. На територията на община Вълчедръм има 18 паметника, издигнати в памет на героите, загинали във войните – Отечествена, Балканска, Първа и Втора световна, както и в памет на освободилите ни руски и съветски воини и на загиналите в Септемврийското въстание през 1923 г. Те са обекти на историческото ни наследство и от важно значение за утвърждаване привлекателността на община Вълчедръм. Петнадесет от тях са включени в Областния регистър на военните паметници и в Националния регистър към Министерството на отбраната. В центъра на гр. Вълчедръм се издигат паметник на Васил Левски и бюст-паметници на Мирон Тодоров и Коста Бакърджиев. Паметниците са подходящи за включване в общ културно-исторически маршрут, обвързан с исторически разкази за конкретни събития личности и представени по интересен начин на туристите.

Вълчедръм е родното място на Димитър Маринов – основоположник на българската етнография (етнограф), фолклорист, историк, духовник и революционер. Роден е през 1846 година като Петко в с. Армалуй, днес част от гр. Вълчедръм, в семейството на Върбан и Наца Мъцанкови. На обществено-политическата дейност Димитър Маринов се отдава през 1867 г., когато се създава ломския таен революционен комитет под влиянието на Тайния революционен комитет в Букурещ. След Освобождението Димитър Маринов заема различни административни постове и упражнява професиите журналист, етнограф и учител. Маринов е директор на Народната библиотека в София (1894-1895). Той е уредник на Етнографския отдел на Народния музей (1906-1908) и пръв директор на Народния етнографски музей в София. През 1921 г. е ръкоположен в духовен сан. През 1904 г. той се заема със създаването и ръководеното на Етнографски музей на България. Поп Пунчо Куздин, известен като Граматик Пунчо, също е роден в община Вълчедръм – с. Мокреш – високо ерудирана за времето си личност, свещеник и учител. Той е един от първите преписвачи на Паисиевата история, включена в Поп-Пунчовия сборник от 1796 г., който се намира ва Народната библиотека в гр. София. През 1780 година основава първото килийно училище в гр. Вълчедръм, а 4 години по-рано и в родното си село.
Богатата история на Вълчедръмския край е събрана в голяма музейна сбирка – гордост на гр. Вълчедръм. Началото й датира от 1960 г., когато дарените от Йордан Перчинков 80 експоната са били изложени в частна къща. През 1992 г. местната управа предоставя сградата на бившата баня за музейната сбирка. В нея са изложени около 3350 експоната от миналото на този край – от първобитнообщинния строй до днес.
В читалищната сграда на гр. Вълчедръм през 2011 г. е открита изложбена зала, която е с функциите и на картинна галерия.
Важно средище на духовността и културата на населението в общината са църковните храмове. Те са девет на брой и всички в момента са действащи и привличат поклонници. Жителите на някои от населените места се гордеят с високата архитектурна и художествена стойност на сградите, иконостасите и стенописите в местните църкви. Крепост на православието в гр. Вълчедръм е внушителният храм „Света Параскева”
(умален модел на катедралата „Александър Невски”), прочут с уникалния си иконостас. Със Заповед № РД9Р-32/11.11.2016 г. на министъра на културата за предоставяне на статут, храмът е с квалификация на художествена и архитектурно – строителна единична недвижима културна ценност от ново време и категория „местно значение”. Останалите православни храмове на територията на община Вълчедръм са:

• Църква „Св. Николай Чудотворец” - с. Септемврийци;
• Църква „Св. Успение Богородично ” - с. Бъзовец;
• Църква „Св. Успение Богородично” - с. Черни връх;
• Църква „Св. Никола” - с. Мокреш;
• Църкви „Св. Георги ” и „Св. Димитър”- с. Разград;
• Църква „Св. Троица” - с. Златия;
• Църква „Св. Неделя ” - с. Игнатово;
• Църква „Св. Димитър ” - с. Горни Цибър.

Природата на общината е богата от към своите защитени територии, резерват „Ибиша“, ЗМ – острови „Цибър“ и 8 защитени зони, които създават добри предпоставки за развитие на природен, еко туризъм, наблюдение на птици и създаване на еко пътеки, включително по поречието на река Цибрица, която по пътя си има много живописни образувания и е предпоставка за създаване на кътове за отдих, пикници, рекреация и риболов.
Остров Цибър e защитена местност с площ от 101.48 хектара. Включва незаетата от поддържан резерват "Ибиша" територия на дунавския остров Цибър, в землището на село Долни Цибър, и два по-малки острова, надолу по течението на река Дунав, в землището на село Горни Цибър. Защитената местност е обявена на 10 април 2007 г. с цел опазване на местообитания за гнездене, зимуване и почивка по време на миграция на защитени видове птици - речна рибарка, белочела рибарка, стридояд, къдроглав пеликан, смесена чаплова колония и др.
Община Вълчедръм е прочуто място за ловен туризъм. Ловните дружинки са част от Ловно-рибарско дружество „Огоста“ – гр. Монтана. В общината ежегодно се организират ловни излети за птици (пътпадъци), диви зайци и други видове дивеч. В близост до гр. Вълчедръм е разположена и обновената хижа „Ловен дом“, която е подходяща за организиране на различни събития и тържества, а в двора й има параклис.
На територията на общината развиват дейност десет читалища, в различните населени места. Населението в района на община Вълчедръм е съхранило самобитния си фолклор, запазени са множество традиции, обичаи, песни и легенди, които се интерпретират от съществуващи танцови състави и самодейни фолклорни групи. Провеждат се ежегодни традиционни фолклорни празници и събори.
Туристически интерес може да представлява богатият културен календар, изпълнен със събития, организирани от Община Вълчедръм и местните читалища. С конкретна програма и разнообразни мероприятия се чества Празника на град Вълчедръм на 14 октомври – християнският празник Петковден. В общинския център е утвърдена и процедура за удостояване със званието „Почетен гражданин”. Провеждат се краеведски четения и родови срещи. Има издадени няколко книги за историческото минало на този район, които могат да послужат за сюжети за възстановки и театрални постановки. Такива са книгите: „Вълчедръм минало и настояще“ на Роза Гинина, „Вълчедръм - докосване до миналото” на Йордан Перчинков и др.