Web Content Viewer
Actions
Природни ресурси
Релефът на община Вълчедръм е предимно е низинно-равнинен до хълмист. Включва ниските части на Дунавската равнина и Златията. Средната надморска височина е около 80 м.
Равнинният характер предлага прекрасни условия за развитие на растениевъдството и за механизирана обработка на земята.
Около 92% от територията на община Вълчедръм се състои от земеделски и горски площи. Най-голям относителен дял заема земеделската земя – 388495 дка (90,55% при средни за страната 58%).
Таблица 2: Баланс на територията на община Вълчедръм (дка)
| Общо | Земеделска | Горска | Населени места | За добив на полезни изкопаеми | За добив на полезни изкопаеми | За транспорт и инфраструктура |
| 429018 | 429018 | 7687 | 17613 | 14511 | 0 | 712 |
Източник: Национален статистически институт
В източната половина на общината се простира западната част на обширното льосово плато Златията. На запад към долината на река Цибрица и на север към река Дунав склоновете му са стръмни. На север от него покрай брега на Дунав е разположена Цибърската низина, която представлява заливна тераса на Дунав. Нейната дължина е 10 – 11 км., а ширината – 4 км.
Климатът на Община Вълчедръм е типичен умерено-континентален.
Община Вълчедръм е богата на водни ресурси. Основна водна артерия на територията на общината е река Цибрица. Според последните анализи и проби на РИОСВ, водите на реката са чисти.
В община Вълчедръм има два функциониращи язовира:
- Язовир с. Септемврийци с площ 381,029 дка;
- Язовир с. Бъзовец имот с площ 55,394 дка.
Основните типове почви в община Вълчедръм се представят от следните четири групи:
- около 86% от равнинната територия е заета от подтипа на карбонатните черноземи;
- стабилният равнинен терен южно от гр. Вълчедръм и източно от реката е зает от подтипа – излужени черноземи – 6,3%;
- заливната тераса на р. Цибрица е заета от ливадни почви – 2,9%;
- стръмният наклон към десния бряг на реката е зает от силно ерозирали почви и оврази – 5,8%.
Общите продуктивни възможности на земите в този агроекологичен район се характеризират със среден агрономически бал 69, което ги причислява към бонитетната група на “добрите земи”. По пригодност за отделните основни селскостопански култури те могат да се степенуват по следния начин: най-подходящи са за лозя, по-слабо пригодни са за пшеница, ябълки, захарно цвекло, царевица, люцерна и слънчоглед с бонитетен бал от 77 до 61, т.е. причисляват се към групата на “добрите земи”. Още по-малка е пригодността им за пасища и ливади, соя и ориенталски тютюн – с бонитетен бал от 57 до 46, т.е. към групата на „средните земи”.
